Критерии за устойчивост на решенията

https://www.infoq.com/articles/sustainable-architectural-design-decisions/

За да определим подробно устойчивостта на решенията, изведохме пет ключови критерия.

Стратегически

При вземането на решения този, който разглежда стратегическите последици, трябва да вземе предвид неща като дългосрочното въздействие на решенията — например бъдещите усилия за експлоатация и поддръжка.

Измерими и управляеми

Можете да измервате и оценявате резултата от дадено решение във времето според обективни критерии, в идеалния случай числови (както например се популяризират от сценариите за качествени атрибути и работните срещи4). Невъзможно е да се фиксират всички дребномащабни решения, затова архитектите трябва да ограничат детайлността на решенията до определено ниво (например създаването на проектен клас). Това ще доведе до по-устойчив набор от решения и по-малко връзки за проследимост. Освен това ограничаването на броя на зависимостите между решенията намалява верижния ефект на промените.

Постижими и реалистични

Обосновката за пригаждането на решението към проблема трябва да бъде избрана прагматично и да бъде изрично изразена. Например архитектите могат да посочат, че са се погрижили да избегнат прекомерно или недостатъчно инженерство (т.е. трябва да прилагат подхода „достатъчно добро“).

Вкоренени в изискванията

Вземането на решения трябва да се основава на специфичен за областта архитектурен опит и контекст. То трябва да отчита средата на компанията, както и изискванията и ограниченията на проекта, включително настоящите умения на екипа за разработка, бюджета за обучение и процеса.

Вечни

Решенията трябва да се основават на опит и знания, които няма скоро да остареят. Например архитектите могат да изберат архитектурни модели или тактики, неутрални към платформата.